Твоите пари в твоя район
Пътят към по-добри квартали: самостоятелни бюджети за районите и възможност за европейско финансиране
- В момента районните кметове не разполагат със собствени бюджети и не могат да инвестират според нуждите на хората.
- При прехвърляне на подоходното облагане към общините, районите трябва да получат дял, който да управляват автономно.
- Превръщането на районите в самостоятелни единици ще им позволи да кандидатстват директно по европейски проекти.
- Пропуснатите ползи за кварталната инфраструктура от липсата на тази реформа се изчисляват на 100–500 млн. евро.
Константин Павлов-Комитата е втори мандат кмет на район “Лозенец”. Той не може да похарчи нито лев за ремонт или друга по-сериозна дейност в района, без това да му е разрешено от Столичната община и одобрено от мнозинството в съвета. В същото положение са и останалите 23-ма районни кметове.
Тази зависимост е удобна за политически "спънки", често невидими за хората. Традиционно районният кмет е сред „дежурните виновници“ за преливащите контейнери или разбитите тротоари. Истината е, че при сигнал за лоша настилка той рядко има полезен ход, ако ремонтът не е заложен в бюджета на Столична община. Шансовете за това обаче са минимални, тъй като (както вече стана дума) голямата община също не разполага с достатъчно средства за инвестиции в кварталите.
Така се получава следният парадокс: кметът, който би трябвало най-добре да знае за проблемите в кварталите, не може да направи много, за да ги реши.
Като пряко избиран от гражданите, районният кмет е позициониран най-близо до ежедневните проблеми на гражданите. Те се въртят около тротоарите, междублоковите пространства, детските площадки, уличното осветление, сметосъбирането, паркирането, домашните любимци, дупките и уличното осветление. Най-дразнещите от тези проблеми нямат отношение към правомощията и задълженията му, а решенията на останалите са често драматично недофинансирани.
- Константин Павлов-Комитата, кмет на район "Лозенец"
Повече власт за районния кмет
Именно заради тези проблеми, от доста време насам се говори за децентрализация на районите. Такава би довела до по-смислени квартални намеси, пряка отговорност към районния кмет, повече инвестиции в качествена среда. Надеждите бяха, че стъпка за това може да се направи и в мандата на Васил Терзиев, но засега няма нищо конкретно в тази посока.
Досега са разглеждани няколко варианта как да се случи подобна промяна. Една от възможностите е чрез средствата от данък доход, които биха възлизали на стотици милиони левове за София. Ако те отиват в голямата община, то тя може да разпределя част към районите, които да разходват самостоятелно средствата. Оттук насетне в въпрос на механизъм как точно да се случи.
Според Константин Павлов-Комитата демократичното решение е в създаването на колективен орган на районно ниво, разпределящ данъчните приходи под формата на районни бюджети. Той има предвид възстановяването на районните съвети, съществували приблизително до края на 20-ти век в България.
Друга идея е за всеки жител в даден район, районният кмет да получава 50% от данък доход, а голямата Столична община да получава другите 50%.
Децентрализацията на районите ще създаде второ, реално управленско ниво, което отговаря за кварталната среда. Районната администрация ще престане да бъде само териториален офис за предоставяне на общински услуги на гражданите и ще се превърне в носител на реална политика и в инструмент на самоуправлението на районната общност, казва Константин Павлов.
Когато районът разполага със собствен инвестиционен ресурс и с ясно разписани правомощия, той вече ще може сам да подрежда приоритетите си – кои тротоари да ремонтира, кои междублокови пространства да благоустрои, кои публични зони да обнови.
Ако тази статия ти харесва, абонирай се за бюлетина, за да го получаваш направо в пощата си на всеки две седмици.
Спасителен пояс за новите квартали
Ако районният кмет има повече власт, той ще има и повече шансове да контролира “презастрояването” и градоустройственото мислене “на парче”, защото би следвало да познава възможностите на кварталите си.
Това е особено валидно за т. нар. “нови квартали” като “Кръстова вада” и “Витоша ВЕЦ Симеоново”, където инвестиционният интерес изпреварва плановете на общината. Резултатите са частни улици и инфраструктура, която не издържа трафика.
Същото е валидно за общинските проекти. Районният кмет би могъл сам да се бори за отчуждаването на зелени терени, а оттам и да реализира по-бързо проекти за паркове например.
“Изключително важно е в кварталите с незавършена урбанизация районът да притежава правомощията и ресурсите да провежда активна политика на урбанизация – да придобива имоти за общински нужди, да приема устройствени планове, да решава самостоятелно други градоустройствени въпроси и да инвестира в решаването на местни въпроси, преди всичко в областта на благоустройството”, казва Константин Павлов.
И най-важното - ако се проведе тази реформа, районният кмет вече няма да може да обяснява, че „няма финансиране“ или че „обектът не е включен в програмата“. Той ще разполага със собствен ресурс и със собствена програма. “И ако приоритетите му са погрешни, ако решенията му са неефективни или ако не отговарят на очакванията на гражданите, политическата санкция ще бъде пряка и справедлива”, добавя той.
Настоящият модел на управление в Столична община коства на кварталите между 100 и 500 млн. евро пропуснати ползи от европейски фондове за периода 2007–2020 г., показват консервативни анализи. Причината е, че софийските райони не могат да бъдат преки бенефициенти по европейски проекти.
В момента законът третира София и малки общини като Дряново или Костинброд по еднакъв начин. Ако дадена програма поставя лимит от 4 обекта, това ограничение важи както за малкия град, така и за двумилионната столица. В нея пък някои райони вече са с размерите на малък град.
Пропуснатият потенциал
Според Константин Павлов-Комитата, кмет на район „Лозенец“, ако всеки от 24-те софийски района имаше право на самостоятелно кандидатстване, капацитетът на града би скочил от 4 на 96 обекта. Вместо това, заради централизацията, през годините са изгубени милиарди за квартална инфраструктура.
Възможното решение
Експертният анализ сочи, че изходът е в реалното самоуправление. Това може да се случи по два начина:
- Районите да станат самостоятелни общини, а Столична община да премине към форма на регионално самоуправление по европейски модел.
- Районите да останат такива, каквито са сега, но да станат първостепенни разпоредители с бюджет.
Прочети повече по темата:
Анина Сантова
