Формулата за по-добри градове (втора част)
Ако данък доход отива в общините, те ще могат да инвестират в по-добра среда и да са политически независими
- Реформата предвижда данъкът върху доходите да остава изцяло в общините, за да спрат те да зависят от „милостинята“ на държавата.
- Кметовете ще имат пряк интерес да привличат бизнес и да разкриват работни места.
- Общините ще разполагат с пълна свобода да инвестират средствата си според специфичните си нужди.
- Хората ще виждат как техните данъци се харчат на местно ниво, а това повишава натиска върху кмета за резултати.
Димитър Томов, който изследва от години концепцията за “данък доход” в общините, посещава редовно Самоков. Решава да изчисли как животът там би се променил, ако формулата работеше.
По официални данни, там живеят около 25 хиляди души. Дори 5 хиляди да работят в София, поне 10 хиляди живеят и работят в Самоков. Това прави 1 милион лева на месец приход за общината, и то ако пресметнем на база минималната заплата. Тоест, това е консервативната оценка.
Дава пример, че тези пари могат да бъдат похарчени за болницата там и да бъдат инвестирани в общинско здравеопазване, вкл. чрез стимули за млади специалисти. Или за читалища, културни паметници.
“Най-важното е, че общината ще има пълната свобода за какво да изразходва тези средства, според нуждите и приоритетите”, разказва той.
Томов припомня, че тази реформа е била “на косъм” да се случи преди над 20 години. През 2002 г. са приети промени в два закона, с които корпоративния подоходен данък се премахва като общински приход и се заменя с пълен размер от постъпленията от данък върху доходите на физически лица. “Идеята беше общините да спрат да чакат „милостиня“ от държавата и да се издържат сами”, казва той.
Още същата 2002 година е било гласувано, че през 2003 100% от постъпленията от данък върху доходите на физическите лица ще се преотстъпват на общините. Целта е кметовете да имат интерес да привличат бизнес и да разкриват работни места, защото колкото повече хора работят в общината, толкова по-богата ще е тя.
В началото на 2003 г. обаче се оказва, че системата не е готова и реформата така и не се случва. Според експерта е очевидно, че няма желание. И така, този въпрос е оставен за “постоянно отлагане” и до ден днешен. А за това време България се е променила и има значително по-големи възможности.
“Държавата ни е много, ама много по-богата от 2003 година, и страхове, че държавата няма да има финансиране за малките градове и общини са необосновани. Пари вече има, въпросът е кой решава как ще се харчат приходите”, казва той. Например бюджетът на държавата за 2012 г. е бил със заложени приходи от 12 млрд. лв., а през 2024 г. е над 77.6 млрд. лв. или 6 пъти повече.
А относно трудностите в системата - едва ли би било чак проблем да се направи технически промяната, тъй като и сега средствата отиват в териториалните дирекции на Националната агенция по приходите (НАП), и после (логично или не), се прехвърлят към централния бюджет.
Парите от данък доход се плащат от фирмите по техния адрес на регистрация. Тоест служител от Перник, работещ във софийска фирма, ще допринася за Столичната община. Тези на самоосигуряване, фризьори, на доходи от наем, биха допринесли обаче за града, в който живеят (по примера - Перник), защото се гледа постоянния им адрес. Така, ако подобна реформа се случи, би мотивирала и доста хора да актуализират въпросната си регистрация и е добре да има удобна услуга за целта.
Ако тази статия ви харесва, можете да ни подкрепите, като дарите сума по ваша преценка.
Q&A Какъв е проблемът със сегашната формула?
В момента работи така: държавата прехвърля на всяка община държавни субсидии, които не могат да се харчат за нищо друго, и най-често отиват за издръжка и пр. Кметовете пък обикновено се страхуват да вдигат данъци, защото не искат да губят избиратели. Но дори и да го направят, добрата практика е да не се прави рязко, а и да е резонно. Така за инвестиции и, респективно, за по-качествена среда, средствата не стигат. Още по-лошото е, че това води и до политически зависимости. Защото нали в крайна сметка кметовете искат да покажат на хората, че си струва да гласуват за тях? За целта трябват резултати. Това е трудна задача за кмет, който трябва да преговаря с министър, който е политическа “опозиция” на неговата партия.
“Над 60-70% от необходимите средства на общините се осигуряват като пряко финансиране от централната власт. Това поставя общините на колене пред държавата, плахо очакващи поредното правителство да бъде достатъчно милостиво, за да не спира субсидиите и да осигури нормалното им функциониране”, казва Константин Павлов-Комитата, районен кмет на “Лозенец”. (Повече за това защо е нужна децентрализация и на районно ниво четете тук).
Той дава пример със сега действащата на регионалното министерство за подпомагане на общините. “Ако даден кмет откаже снимка под герба с Делян Пеевски, финансирането му, дори за неотложни проекти, спира, независимо от всички предходни институционални решения”, казва той, като подчертава, че това се дължи именно на това, че “помощта” е по преценка.
Силата на общините
Сега да си представим какво би се променило, ако целият доход върху заплатата ни оставаше в общината, вместо да отива в държавния бюджет.
Това би помогнало да съсредоточат усилия там, където са местните проблеми. Например, градове, които все още имат общински болници, страдат от липса на финансиране и стимули за “запазване” на опитните специалисти и младите специализанти.
“Парите от собствени средства могат да се ползват за ремонтиране и оборудване на общинските болници, плюс допълнителни финансови стимули за лекари и медицински сестри, които изберат техния град. Примери са Самоков, Ботевград, Пловдив, Габрово и така нататък. Често пациенти се транспортират до София поради липса на техника в другите градове”, коментира Димитър Томов.
Според него общината може да реши да стимулира и бизнеси, като използва част от тези средства за данъчни стимули. Например би могла да облекчи плащането на социални данъци върху заплатите за нови предприятия за първите две години.
Това ще позволи на малкия и средния бизнес да се създаде или да се премести в даден град. Друг вариант, например, подходящ за Пловдив, е общината да съфинансира културни проекти на млади артисти. “Този модел ще създаде конкуренция между градовете. Вече няма да е само “София или Варна”, казва Томов.
И, не на последно място, промяната в дистанцията. Хората ще са преки свидетели на това как се харчат парите.
“Контролът се вдига от факта, че хората, които дават от данъците си, са съжители на кмета. Той може да ги види всеки ден. В момента се разчита точно на това – че взимат решенията далеч от хората. Ако 20 000 души от Добрич се съберат пред общината, съм сигурен, че ще има ефект”, казва Томов.
На фона на задаващите се избори, както и след взетите (надявам се) поуки този декември този разговор е особено важен. Предстои да видим дали отново ще се дават само празни обещания, или може да се разчита на политическа воля за въпросната реформа. Все пак, тя не е само “теория”, ами изследван модел на действие, подкрепен от икономисти.
Прочетете още:
Анина Сантова
