Формулата за по-богата София

Здравейте, 

След емоционално тежката седмица заради трагичните събития в Петрохан, реших да не коментирам темата, въпреки връзката със Столична община. Бих искала да избегна излишната политизация, тъй като считам, че ситуацията е особено чувствителна. Вярвам, че нямате нужда от „поредното мнение“.

Бюлетинът следва обичайния ред. Този път основната тема е как градовете ни могат да бъдат по-добри места за живеене.

Имам един колега, който много обича да пуска сигнали до общината. Звъни, когато види неработеща лампа, сигнализира за премахната шахта. После с нетърпение чака какво ще му отговорят от контактния център и кога ще се задействат. Веднъж така беше питал кога ще ремонтират разбитите тротоари в една отсечка на район “Оборище”, където живее. 

Получава отговор с няколко завъртяни изречения, които се свеждат до простичкото “Нямаме пари”. Започва да се възмущава - как така общината нямала пари, като бюджетът е 2.8 млрд. лв?

Ето ви сега изненадата. Истината е, че наистина няма. От този внушителна сума близо половината или 1.5 млрд. лв. са субсидии от държавата. Те могат да се харчат само и единствено “целево”, тоест за заплати за учители, за медицински работници и пр. Парите за инвестиции на общината са реално доста малко и една трета от тях отива за метро, друга голяма част - за сметосъбиране.

😵‍💫 Така стигаме до абсурдната ситуация, при която малкото ремонти на тротоари сега се финансират със (забележете) заем от Европейската централна банка. Затова и слушаме как кметът Васил Терзиев обяснява как няма пари за шофьорите в градския. Затова се налага държавата да “ни спасява”. Виждаме и как същата тази държава нарочно бави финансирането за Столичната община, докато раздава пари “на черпак” за други, близки до управлението, кметове. 

Този сбъркан модел поставя не само София, но и всички общини в България в позиция да се “молят на килимче” при който управлява. Недай си боже, ако са от различни партии - тогава моделът е много подходящ някои “непослушни” общини да бъдат наказани.

По същия начин, но на микро ниво, районните кметове са зависими от “голямата община” да им прехвърли средства и да направят някой ремонт. По същата причина “вдигат ръце” и ви обясняват, че “нещо не е предвидено в програмата”, когато ги питате.

👉 Крайно време е това да се промени. Не говоря за вдигане на данъци:

// Под лупа 🔍

Още преди 20 години е било замислено подоходният данък, който е 10% от заплатите ни, да отива направо в общините, а не, както е сега, в общата каца на държавния бюджет. Правителството обаче се отмята в последния момент и до днес реформата е “на изчакване”.

 🌳 Идеята е ясна: парите ти отиват за по-добра среда там, където живееш. Дали това се случва, или не, е отговорност на кмета, не на някой, наместил се като водач в парламентарните листи, само защото е родом отнякъде. Представете си го и в минимодел, който работи и в 24-те районни общини в София. Например, парите на хората в “Лозенец” да отиват пряко за инвестиции в този район.

Как работи?

Сега всеки работещ човек дава 10% от месечната си заплата под формата на подоходен данък (ДДФЛ) на държавата. Работодателите ги събират от сумата, която остава от заплатата ни след всички други данъци и осигуровки. “Това прави една “подарена” 13-а заплата всяка година. През 2024 г. ДДФЛ възлиза на 6.9 млрд. лв. в държавния бюджет”, изчислява Димитър Томов, един от изследователите на темата и създател на сайта 10na100.bg. Тези средства се харчат от държавата, без да имат общо с мястото, където живее човекът, който ги е “произвел”.

Отиват например за по-високи заплати на полицаите, за издръжка на администрацията и т.н. Няма какво да изброявам - съвсем скоро видяхме много добре как се разпределят. И това беше една от причините за падането на правителството.

Промяната в разпределението на данък доход би предотвратила подобни рискове.

"За мен е логично парите, които ние изработваме, след като бъдат обложени, да остават близко до нас, защото централната власт няма как да е запозната с нашите проблеми на местно ниво“, казва Томов.

Според изчисления на Института за пазарна икономика, организатори и на кампания в полза на реформата, Столичната община би разполагала с 438 млн. лв. допълнително, ако в нея отиваше част от подоходния данък. Сметките са за 2024 г.

🚇 Да си представим за миг какво значат тези 438 млн. лв или 224 млн. евро (и то в консервативния случай). Това са модерни автобуси и тролеи, които може общината да купи, вместо да се правят схеми за най-изгодна оферта за “стари такива”. Това са над 30 детски градини. Няколко метростанции със собствено финансиране (виж графиката). 

Тези средства биха били почти равни на тези, които общината има за инвестиции в последните години. Това значи двойно повече възможности.

Разбира се, тук трябва да се направи важното уточнение, че не би значело да се “отрежат” държавните субсидии и общините да получават само данък “доход” от държавата.

Това би било умишлено изкривяване, което няма да доведе до никаква промяна, тъй като ще ни завърти в кръга на старите зависимости. Идеята е по-скоро да има баланс: субсидиите да продължат да се плащат, но да се дава част или направо целия данък ДДФЛ за общините. Двете биха работили в комбинация и биха гарантирали свобода на общините да изпълняват по-важните за тях проекти. Държавата обикновено се оправдава, че няма пари, но приходите в държавния бюджет са се удвоили в периода 2019 - 2025 (от 43 млрд лв до 86 млрд.лв).Тоест, това е нещо, което може да си позволи.

👮 Логичният въпрос, който и аз си зададох след всичко това, е дали тези средства” в повече” няма да “подхранят” местната корупция. Но и тук, както и при разпределението на държавния бюджет, отговорът е в контрола, и то най-вече в този от гражданите.

Промяната би била, че отговорността ще я носи кметът, който е по-близо до хората, има повече досег с тяхната среда и ежедневие. А те биха могли да го засекат много по-често или направо да протестират пред кметството. Звучи много по-лесно в сравнение с това да пътуват до София, за да се включат в протестите срещу бюджета например. 

Подробностите са в тези два текста:

Формулата за по-добри градове

Ако данък доход отива в общините, те ще могат да инвестират в по-добра среда и да са политически независими

Софийски репортерАнина Сантова

Твоите пари в твоя район

Пътят към по-добри квартали: самостоятелни бюджети за районите и възможност за европейско финансиране

Софийски репортерАнина Сантова

// Малките Пет  🗞️

1. От този месец София официално има зам.-кмет по градско планиране. 🌇

Арх. Любо Георгиев изброи приоритетите си в няколко интервюта. Основните от тях са:

•  Ограничаване на презастрояването чрез край на практиката „ПУП-че за имотче“. Той цели спирането на фрагментираното планиране на парче за отделни имоти и преминаване към цялостни планове за кварталите, които гарантират предвидимост.
• Връщане на добавената стойност от земята към общината. Мисли се за механизъм, при който повишената цена на имотите в резултат на публични инвестиции (например нови метростанции или паркове) да се инвестира обратно в публична инфраструктура.
• Реално озеленяване и качествена среда в кварталите. Предвижда се строг контрол дали новите сгради действително изпълняват нормите за озеленяване (а не само „на хартия“) и провеждане на конкурси за обновяване на ключови пространства в жилищните райони, а не само в центъра.
• Нов модел за управление на минералните води.
  Ше се работи за възстановяването на минералните бани чрез изработване на стратегия, която да ги направи печеливши и достъпни за хората. Повече по тази тема вижте тук.

2. Без оставка: ръководството на “Столичен автотранспорт” остава въпреки скандалите

Заради сключени договори за скъпи стари автобуси на многократно завишени цени, както и заради натрупани вече няколко скандала във времето, съветници, както и кметът Терзиев поискаха оставката на ръководството на “Столичен автотранспорт”. Стилян Манолов отговори, че “не вижда причина” да подава оставка, тъй като всичко е законно, а подкрепата на ГЕРБ и БСП в общинския съвет му осигуриха запазване на мястото при гласуването в четвъртък. Той беше назначен “накуп” с още над 20 директори на дружества от “икономическото мнозинство” уж временно, но две години по-късно все още ръководи дружеството.

3. Източната тангента ще се строи…наистина 🛣️

След като шест години този проект се “рециклираше”, поскъпваше и потъваше в небитието, сега отново има обявена поръчка за строителството на Източната тангента. Тя ще свързва Северната скоростна тангента с бул. “Владимир Вазов”. 

Поръчката обаче е за първи етап от 500 метра срещу 5.6 млн. евро, докато предходната поръчка от 2020 г. беше за 20 млн. лв. Тя беше възложена на свързана с Орлин Алексиев фирма, но впоследствие тя се отказа от проекта.

4. Два буферни паркинги вече няма да са безплатни за ползващите градски транспорт 🅿️

Общината изненадващо прекрати услугата за безплатно паркиране при ползване на метро в два буферни паркинга - този на Стадион “Васил Левски” и на “Джеймс Баучер”. Това беше и първата акция на новия зам.-кмет по транспорт Виктор Чаушев. 

Причината - много граждани злоупотребявали, като фиктивно се отбелязвали, че ползват градски транспорт. Така вместо да облекчават трафика, съоръженията са били ползвани от работещи в района, които фиктивно са валидирали по 10-15 карти накуп, за да си осигурят евтино паркиране в центъра, разкри Чаушев. Странното в тази история е, че така реално изчезва основната функция на буферните паркинги. Оттук и въпросът защо общината не е направила по-модерна системата си, така че да прекрати практиките, но да остави услугата за “честните”?

5. Проект за жилищни кули в Бизнес парка 🏗️

Блогърът и активист (ДБ) Боян Юруков сигнализира за нов опит за мащабно застрояване на Бизнес парка. Подадено е заявление за Подробен устройствен план (ПУП). Проектът предвижда заличаване на вътрешна улица и част от знаковото езеро, за да се слеят парцели, позволяващи изграждането на две жилищни кули с височина по 75 метра всяка. 

Според Боян Юруков, това е финалната стъпка от подготвяна с години промяна на предназначението на терените от офисни в жилищни. Проектът повдига сериозни въпроси за транспортния капацитет на района, където улиците са частни.

// Романтични идеи за "Св. Валентин" в София

// Препоръчано

1. Участието ми в радио “София”. Разказвам накратко темата от този брой на бюлетина. С водещата Александра Илиева обсъждаме и проблема с минералните бани.

2. Как (не)работи зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София

Статия на Ивайло Хлебаров в “Климатека”.

• Зоната с ниски емисии от битово отопление обхваща под 9% от домакинствата, които използват твърдо гориво в София.
• Основните източници на замърсяване остават извън обхвата на зоната, а контролът е практически неприложим.
• Регулациите са насочени към горивото, а не към отоплителните уреди – ключов структурен дефект.