Формулата за по-добри градове
Ако данък доход отива в общините, те ще могат да инвестират в по-добра среда и да са политически независими
- Реформата предвижда данъкът върху доходите да остава изцяло в общините, за да спрат те да зависят от „милостинята“ на държавата.
- Кметовете ще имат пряк интерес да привличат бизнес и да разкриват работни места.
- Общините ще разполагат с пълна свобода да инвестират средствата си според специфичните си нужди.
- Хората ще виждат как техните данъци се харчат на местно ниво, а това повишава натиска върху кмета за резултати.
Димитър Томов, който изследва от години концепцията за “данък доход” в общините, посещава редовно Самоков. Решава да изчисли как животът там би се променил, ако формулата работеше.
По официални данни, там живеят около 25 хиляди души. Дори 5 хиляди да работят в София, поне 10 хиляди живеят и работят в Самоков. Това прави 1 милион лева на месец приход за общината, и то ако пресметнем на база минималната заплата. Тоест, това е консервативната оценка.
Дава пример, че тези пари могат да бъдат похарчени за болницата там и да бъдат инвестирани в общинско здравеопазване, вкл. чрез стимули за млади специалисти. Или за читалища, културни паметници.
“Най-важното е, че общината ще има пълната свобода за какво да изразходва тези средства, според нуждите и приоритетите”, разказва той.
Томов припомня, че тази реформа е била “на косъм” да се случи преди над 20 години. През 2002 г. са приети промени в два закона, с които корпоративния подоходен данък се премахва като общински приход и се заменя с пълен размер от постъпленията от данък върху доходите на физически лица. “Идеята беше общините да спрат да чакат „милостиня“ от държавата и да се издържат сами”, казва той.
Още същата 2002 година е било гласувано, че през 2003 100% от постъпленията от данък върху доходите на физическите лица ще се преотстъпват на общините. Целта е кметовете да имат интерес да привличат бизнес и да разкриват работни места, защото колкото повече хора работят в общината, толкова по-богата ще е тя.
